38. Willow (Върба)
Колко е тъжно да видиш деца-песимисти! Още преди да опитат пъпеша, те знаят, че не им
харесва; отиват на въртележката и са убедени, че това конче не е истинско. Всъщност, самото им
поведение привлича към тях разочарованията, защото те това и очакват.
Таят скрита злоба и то за дълго време, затова се радват, когато на приятеля им не му върви,
все едно в какво; ако той, например, не знае темата на урока, тогава те наистина са удовлетворени:
"Така му се пада - защо пък все аз да получавам лоши оценки... сега и той ще види какво е!"
Децата Willow "имат зъб" на учителката, на учителя, на портиера... на всички. Те винаги са в
ролята на горките беззащитни жертви, вината никога не е тяхна, а на другите или пък просто имат
лош късмет. Често намират убежище в болестта, за да покажат на света - и най-вече на близките
си, - че действително са нещастни и трябва да бъдат утешени.
Хленчещи, оплакващи се, винаги недоволни от всичко, тези деца не разбират, че самите те
са отговорни за ставащото в живота им. Излишно е да се каже, че нямат приятели: вие бихте ли
искали да имате един непрекъснато мрънкащ приятел, който е песимист, досадник, а на всичкото
отгоре - и отмъстителен?
Необходимо е детето Willow да осъзнае, че не е нещастно, а просто привлича върху себе си
онова, за което мисли. Но защо то винаги се смята за жертва? Попитайте се сами...
Много по-добре е то да се опита да се забавлява, да мисли за хубави неща, вместо да се
окайва - и тогава тези хубави неща наистина ще му се случат.
Решите ли да организирате томбола, моля ви, поне понякога правете така, че то да спечели -
дори да се наложи да поизлъжете.
Ако трябва да изберете кой да отиде на двора и да събере малко листа за хербария и
забележите, че детето Willow е вече с примирено и посърнало лице, посочете него и ще видите как
желанието му за участие веднага ще се възроди. Винаги е допустим някой и друг трик, щом целта
си заслужава.
Willow
Аз прощавам на другите така, както прощавам на себе си.
Аз се отказвам от упреците и от горчивината.
Аз виждам нещата в тяхната перспектива.
Аз поемам отговорността за моите връзки.
Аз виждам в другите най-доброто.
Аз давам безусловно своята подкрепа
Откъс от книгата на Б. Мацарела " Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията"